Здравейте,

Моята истинска история????

Та аз нямам история!!!!!

Признавам си, не всички разкази прочетох, но и малкото, на които отделих внимание звучаха идентично: обичах/обичам момче/момиче, той/тя ме напусна или ме преследва, аз мисля за него/нея или защо той/тя не ме обича/обръща внимание какво да направя )).

Ех, любов, любов – ти сила на мисълта, трепет на сърцето и заблуда на съзнанието. Всеки мечтае и всеки те гони, а ти като капризна госпожица – суетиш се и се чудиш да бъде или да не бъде. Е аз нямам история. Не мога да се обърна и да кажа гаджето ми, едикой си, ме напусна и не спирам да мисля за него или онова момче ме преследва.

Скоро навършвам 28 и все още не мога да се похваля пред света/хахахах да напиша във фейсбук обвързана с……/, че съм имала/имам гадже. Боже как звучи само – ако не се познавах и четях това щях да си помисля, че човекът, пишещ това е грозен, с 6 пръста на ръката или някакъв друг нелицеприятен дефект. Е, не е така, аз просто съм едно обикновенно момиче, търсещо непрекъснато Момчето. А него все го няма. Многократно съм харесвала някого и съм се стремяла да спечеля сърцето му – на 100% безуспешно. Съдба ли е това или решение. Решението да се впуснеш в преследване, в привличане на внимание в т.н. свалка, винаги ми е било трудно за взимане, но се е случвало. В повечето пъти се е стигало до креватна гимнастика без каквото и да е бъдеще, в по-малко случай в приятелство, но заветният връх си остава непревземаем.

Дори и не искам съвет – аз зная какво да направя ДА НЕ СПИРАМ ДА ВЯРВАМ В ЛЮБОВТА. Но уви времето тече, а вярата капка по капка изтича.

Съдба или решение???

Какво е съдбата?  Двете ти ръце и съзнанието да управляваш живота си.

Какво е решението? Неспирващо търсене на любов и щастие.

Преплетени заедно формулата не действа, разделени една от друга – тя пак не действа. Тогава какво? Самота, отчайващо реална.

Много ми хареса един цитат и го пиша по памет: „Човек се ражда и умира сам, но има непрекъснатата нужда през целия си живот да бъде и да го споделя с някого – да взима и дава любов.“  Уви вече нямам сълзи за самосъжаление – остана ми само жалката крива усмивка. И утре е ден, ще си я сложа, ще я пооправя и ще се впусна в поредното търсене/чакане на Любовта, с която ще ме дари Момчето…..

Успех- ти го заслужаващ, всеки го заслужава!