Миналото…Красиво, мрачно.
Настоящето…Сиво, еднообразно, постоянно.
Бъдещето…Незнайно, ново, скрито с надежда.

Отминала любов, заключена в миналото,
Спомените почти избледнели са,
Но все пак потрепвам при любим миг с него
Отминала- да, но не и забравена напълно.

Час след час
Отминава ми все така денят,
Без да ми трепне сърце дори и веднъж.
С нежелание очаквам следващия ден,
Но, въпреки това, надеждата е още пламнала в мен.

Щом затворя очи нов свят, нова надежда.
Надежда за нова любов,
Надежда сърцето ми отново да потрепне дори и за момент.
Ах, колко ли съм наивна да мечтая за нещо нереално!
Дали? Може би, но мечтите са нещо, което те карат да се чувстваш по-добре.
Да преживееш деня …да се усмихнеш без причина
И точно в този момент някой да се влюби в теб.

Да, бъдещето е моят съюзник, моят старт за нещо ново-
Поне веднъж да бъда силна, да бъда щастлива